Двете деветки
Дори празниците си не можем да изживеем същински. И те ни разделят, а след това искай прогрес и приобщаване към развитата част на Европа. Та даже в доста страни на Стария континент хората със обективен разум за предишното се прекланят пред подвига на воините от Червената войска във Втората международна война и героизма им в битката против хитлерофашизма. А наша благосклонност още изпада в ступор и се чуди кой празник да празнува на 9 май. Този на великата Победа на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики и неговите западни съдружници или несъмнено преекспонирания Ден на Европа.
Вярно, също на 9 май (1950 г.) френският външен министър Робер Шуман показва своята концепция за континентално междудържавно обединяване по въпроса за въглищата и стоманата, което в някаква степен е прототип на ЕC. Но сравним ли е този акт на местен протекционизъм с разгрома на чудовищното зло за света? Има ли мерило даже за тъждество сред проявата на икономическа проницателност 5 години след войната и планетарната борба на положителното и справедливостта против злото на нацизма? Съществува ли рационална опция на над 20-те милиона изпепелени живота на борци от съпротивата и мирни жители от многонационалната руска страна, на стотиците хиляди жертви от антихитлеристката коалиция, на страданията на множеството от жителите на Европа под гнета и унижението на немския ботуш? Да не приказваме за варварското изтребване на мирни хора в концентрационните лагери на Третия райх.
Това са въпросите, на които у нас мнозина приспособенци от измислената политическа класа и ветропоказатели от всевъзможен тип не желаят да дадат отговор. Защото са разкрили дебелата сянка под европейския чадър. Защо, мислят си прагматичните грабливци, да се набутваме с празнувания на дати от историята, където основно настоящо лице несъмнено е комунистическият Съветски съюз. Къде по-удобно е да честваме Европа-та, майката кърмилница, а и... защитница. В своя хамелеонски порив отдадените безусловно на европейската интеграция млади и позавехнали кариеристи даже не дават полет на въображението си да съчетаят двете празнувания. А мъчно ли е да се проумее, че без успеха на 9 май 1945 година и саможертвата на милиони млади мъже и дами тогава в този момент можеше да няма нито Европейски съюз с неговите полезности, нито опция за " цивилизационен избор ", нито...! Има ли по-добър мотив да се преклониш човешки пред паметта на починалите в пожара на войната и оцениш успеха като съществена причина за над 70-годишното като цяло спокойно развиване на Европа и света?
За огромно страдание мисли в тази посока във водещата ръководеща партия най-вече липсват. Архивният към този момент филм за " русофилите " отново се завъртя, а оня за " българофилите " и " българореалистите " не стигна до публичния екран. На фасадата на Министерския съвет обаче празнично изгря " 3D мапинг шоу " (как европейски звучи единствено!), отдадено на 2018-а като Европейска година на културното завещание. В университета млади европейци беседваха за цифровото бъдеще и споделиха желанията си за Европейски Съюз след 10 години. Все тематики приятни, лесни за разбиране и... безконфликтни.
В същото време техни връстници " набиваха крайник " на Червения площад в Москва, както сподели неходил в казармата индивид, вторачен в срасналия се с ръката му мобилен телефон с еди-колко си " ядра ". Той даже не се замисля, че много съвременни и страховити същински нуклеарни носители дефилираха пред изумените погледи на множеството на същия този площад. Едва ли е забелязал и присъстващите наоколо до президента Путин сръбски президент Вучич и израелски министър председател Нетаняху, а и доста други авторитетни персони, та даже и звезди от Холивуд.
Ако притежателят на " нуклеарната " телефонна мощ бе осъзнал какво се случва в Москва, евентуално би прозрял най-малко две неща. Първо, че светът още веднъж е многополюсен и никой еднолично не може да се разпорежда със международните каузи. И, второ, без значение от възпиращата, само че и действителна мощност на демонстрираното супермодерно въоръжение показаните мостри са и самобитен апел към международните суперсили да рестартират ефикасни договаряния за редуциране на въоръжаването. Това е правилният и само рационален път, който би имал за основа поуките от Втората международна война с всеобщото страдалчество за народите.
Дали тогава можем да съпоставяме двете " деветки " - тази на Победата над хитлерофашизма и другата - с честването на Деня на Европа? Не! Защото двете събития са много разнообразни като мащаби и същина. При благосклонност и добросъвестно пояснение на международните събития през миналия век обаче биха имали и нещо общо. А това е безспорният факт, че концепцията от 1950-а и идващите процеси, та до днешната институция Европейски Съюз не биха били вероятни без Победата от 9 май 1945 година И освен това, нали?!
Вярно, също на 9 май (1950 г.) френският външен министър Робер Шуман показва своята концепция за континентално междудържавно обединяване по въпроса за въглищата и стоманата, което в някаква степен е прототип на ЕC. Но сравним ли е този акт на местен протекционизъм с разгрома на чудовищното зло за света? Има ли мерило даже за тъждество сред проявата на икономическа проницателност 5 години след войната и планетарната борба на положителното и справедливостта против злото на нацизма? Съществува ли рационална опция на над 20-те милиона изпепелени живота на борци от съпротивата и мирни жители от многонационалната руска страна, на стотиците хиляди жертви от антихитлеристката коалиция, на страданията на множеството от жителите на Европа под гнета и унижението на немския ботуш? Да не приказваме за варварското изтребване на мирни хора в концентрационните лагери на Третия райх.
Това са въпросите, на които у нас мнозина приспособенци от измислената политическа класа и ветропоказатели от всевъзможен тип не желаят да дадат отговор. Защото са разкрили дебелата сянка под европейския чадър. Защо, мислят си прагматичните грабливци, да се набутваме с празнувания на дати от историята, където основно настоящо лице несъмнено е комунистическият Съветски съюз. Къде по-удобно е да честваме Европа-та, майката кърмилница, а и... защитница. В своя хамелеонски порив отдадените безусловно на европейската интеграция млади и позавехнали кариеристи даже не дават полет на въображението си да съчетаят двете празнувания. А мъчно ли е да се проумее, че без успеха на 9 май 1945 година и саможертвата на милиони млади мъже и дами тогава в този момент можеше да няма нито Европейски съюз с неговите полезности, нито опция за " цивилизационен избор ", нито...! Има ли по-добър мотив да се преклониш човешки пред паметта на починалите в пожара на войната и оцениш успеха като съществена причина за над 70-годишното като цяло спокойно развиване на Европа и света?
За огромно страдание мисли в тази посока във водещата ръководеща партия най-вече липсват. Архивният към този момент филм за " русофилите " отново се завъртя, а оня за " българофилите " и " българореалистите " не стигна до публичния екран. На фасадата на Министерския съвет обаче празнично изгря " 3D мапинг шоу " (как европейски звучи единствено!), отдадено на 2018-а като Европейска година на културното завещание. В университета млади европейци беседваха за цифровото бъдеще и споделиха желанията си за Европейски Съюз след 10 години. Все тематики приятни, лесни за разбиране и... безконфликтни.
В същото време техни връстници " набиваха крайник " на Червения площад в Москва, както сподели неходил в казармата индивид, вторачен в срасналия се с ръката му мобилен телефон с еди-колко си " ядра ". Той даже не се замисля, че много съвременни и страховити същински нуклеарни носители дефилираха пред изумените погледи на множеството на същия този площад. Едва ли е забелязал и присъстващите наоколо до президента Путин сръбски президент Вучич и израелски министър председател Нетаняху, а и доста други авторитетни персони, та даже и звезди от Холивуд.
Ако притежателят на " нуклеарната " телефонна мощ бе осъзнал какво се случва в Москва, евентуално би прозрял най-малко две неща. Първо, че светът още веднъж е многополюсен и никой еднолично не може да се разпорежда със международните каузи. И, второ, без значение от възпиращата, само че и действителна мощност на демонстрираното супермодерно въоръжение показаните мостри са и самобитен апел към международните суперсили да рестартират ефикасни договаряния за редуциране на въоръжаването. Това е правилният и само рационален път, който би имал за основа поуките от Втората международна война с всеобщото страдалчество за народите.
Дали тогава можем да съпоставяме двете " деветки " - тази на Победата над хитлерофашизма и другата - с честването на Деня на Европа? Не! Защото двете събития са много разнообразни като мащаби и същина. При благосклонност и добросъвестно пояснение на международните събития през миналия век обаче биха имали и нещо общо. А това е безспорният факт, че концепцията от 1950-а и идващите процеси, та до днешната институция Европейски Съюз не биха били вероятни без Победата от 9 май 1945 година И освен това, нали?!
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ